„Не слепотата, а отношението на другите,
респективно на онези, които виждат,
е бремето, което трудно се понася.”
Хелън Келър

Обществото ни е още сляпо за проблемите на хората със затруднено зрение, още не иска или пък още не може да прогледне за тях. Сещаме се, че има такива хора и че те са сред нас веднъж в годината - на 15 октомври, Денят на белия бастун. И още веднъж - на 3 декември, Денят на хората с увреждания.

За хората със зрителни затруднения липсват подходящите условия, достъпната архитектурна среда, информацията в най-широк смисъл. Те трудно преодоляват психическата травма и трудно се приспособяват към новите, променени условия на живот. Принудени са за всяко свое действие да зависят от някой друг. Всичко това ги обрича на социална изолация.